Дори не знам кога беше това. Преплитаха се и минало, и настояще. Ту имах, ту нямах деца. И мъж. А може би беше някакво незнайно бъдеще. Невъзможно. Възможно? Чакаше ме по време на някакво събиране, да реша да си тръгна, за да си тръгнеш с мен. Всъщност на живо обикновено беше обратното, нали? Всъщност видяхме се няколко пъти, в различни дни. В опити да намерим къде да правим секс. Както всъщност наживо ни се е случвало милион пъти. Добре, де, не милион, но поне трийсетина. В един момент сякаш и родителите ми помагаха да се случи. Знаеш ли, че си единствения, с който съм правила секс в леглото на родителите ми? Беше някаква наша игра, която сме повтаряли милион пъти. Да, от този нашия милион, който е няколко десетки пъти най-вероятно. Но с никой друг не ми се е случвало толкова често. На теб случвало ли ти се е по-често с друга? Не, не секса. Едва ли съм човека, с който си правил най-често секс. Играта. Не на котка и мишка. На „искам те, но целия свят е срещу това“. Никога не е бил целия свят. Само аз и ти. И мрежите, които си оплетохме. И факта че ти е толкова трудно да ме съчетаеш с приятелите си. А аз, въпреки, че съм те обичала повече от всички, винаги някак успявам да те предам. И винаги с някой от най-близките ти. Какво сме правили аз и ти в предишните си животи? Толкова престъпно щастливи ли сме били заедно, че в този живот оплескахме всичко и между нас е невъзможно?
И докато за пореден път се промъквахме някъде, покрай някой, където, когато и както сами си бяхме забранили, докато се смеехме, изведнъж ти се спря. Спря се и ме погледна сериозно. Имаше хора около нас, чийто шум изведнъж заглъхна. Те си шумяха, но ние не ги чувахме. Тогава ми прошепна, толкова тихо, че дори не знам как го чух. „Обичам те“. Веднъж. Само веднъж. Но аз замръзнах, спрях да дишам. Помислих, че е наистина, че си там с мен, наистина. Че ми го казваш наистина. И знам колко смешно, глупаво и наивно ще прозвучи на целия останал свят, но знам, че това беше наистина. Знам, че ме обичаш. Знам. Знам го.
И аз те обичам. Обичах те преди 20 години, обичам те и сега. И всеки път, когато те виждам отново и отново, насън или наистина, сърцето ми се пълни с топлина. С лекота. Защото знам колко много съм аз за теб и колко много си ти за мен.
Знам, че дори и ти да си сам, ако някога аз съм сама, знам че няма да бъдем заедно. Не и истинското заедно. И понеже наистина те обичам, много искам да намериш някой, който да те прави щастлив. Някой, с който да не се чувстваш сам. Не съм егосит, не искам цял живот да оставам най-важната в сърцето ти, когато няма как да сме заедно. Пожелавам ти от все сърце някого, за който никога няма да съжаляваш, че сте се обвързани. Но когато този човек се появи, когато изгубя малкото топлина, която все още случайно понякога ми подаряваш, тогава не знам дали ще успея да събера сърцето си отново.
Обичам те.
Краткости 