0

Кутия за сънища: Честит рожден ден, Рагнар!

Сънувах, че се срещам със стари приятели. Не аз сама, бях някъде на гости, с мъжа ми и децата ми. Някой имаше рожден ден. Говорих с един от приятелите ми, който изгледаше точно като Димо Алексиев, но, разбира се, не беше той. Говорихме си аз, той и мъжа ми, смеехме се, забавлявахме се. После се оказа, че нямаме време да останем на рождения ден и аз се качих на втория етаж, за да дам подаръка на рожденика. Качих се и сърцето ми се разтуптя като го видях. Той изглеждаше като Травис Фимел, но също не беше той, разбира се. Усмихнах му се, той също на мен. Беше някой, с който имахме предишна история, който имаше място в сърцето ми. Някой, който познавах много добре, знаех, че и той ме познава и гледайки го усещах чувство на топлина, на закрила, усещах, че е взаимно и знаех, че и той се радва да ме види. Целунах го по бузата, казах „Честит рожден ден, Рагнар!“, той също ме целуна и си тръгнах.

Събудих се. Разбира се, не познавам никой на име Рагнар и никой, който да прилича на Травис Фимел. Ясно ми беше, че ума ми просто ми представя в съня по друг начин някой, към който имам подобни усещания в реалния живот. И докато се чудех кой точно е имало предвид подсъзнанието ми, го видях на улицата. Точно така засмян, чаровен, заинтересован и благоразположен към мен като онзи Травис/Рагнар от съня ми. Познавам го от има-няма 19 години и навремето три години се гонихме един друг. За кратко, преди три години и половина, си припомнихме в някакви неуточнени отношения благоразположеността си един към друг. Така и не съм сигурна той дали ме е обичал някога. Аз го обичах. Беше първият, който обичах истински. Един спрямо друг отдавна нямаме очаквания и желания, но дано топлината, която аз усещам като го видя на улицата, да грее и него, когато види мен.