Monthly Archives: април 2014

0

15-ти април, 2014г., 16:44

|

Понякога е много лесно да си слагаш прегради и да се заблуждаваш за това, което наистина изпитваш. Но рано или късно усещането ще излезе наяве, когато някой толкова много ти липсва…

0

Кутия за спомени: Лютеница и пържени яйца

|

Редовно ме налягат спомени, но все не ми остава време да седна да ги опиша. Сегашните ме препращат към един от най-щастливите ми периоди от 1996 до 2001 година, когато бях ученичка в един техникум в град Чепеларе. И като такава живеех в ученическо общежитие. Като всяко нормално общежитие, и това си имаше стол, който действаше на принципа менюто да се изнася от предния ден и който желае си купува купони и на другия ден яде. Трудно е обаче, докато си на 15-16-17 години, да си правиш сметката за такива неважни неща като хранене още от предния ден, и по тази причини тогавашния директор на общежитието(г-н Атанас Мерджанов, поздрави 🙂 ) въведе възможността за почръчване на аламинути на обед в стола. Аламинутите бях следните възможни – кебапчета, кренвирши на пара и пържени яйца. Както сами се досещате – яйцата бяха най-евтини, съответно най-често поръчвани. Домакина на общежитието, който продаваше купоните за стола, се шегуваше с нас, че скоро ще започнем да кудкудякаме. И понеже понякога и на нас ни писваше от вкуса на яйцата, аз и моите две съквартирантки правехме следното – носихме в стола бурканче с лютеница от нашата стая и си гарнирахме с нея яйцата. На другите им беше смешно, но на нас определено ни беше много вкусно. Чак такава носталгия ме налегна, че се чудя сега има ли яйца в хладилника… 🙂

0

06-ти април, 2014.,19:04

|

Любовта няма нужда от дефиниции и граници. Не го казвам, за да се правя на философ. Просто такава любов изпитвам, която друг не би могъл да разбере, но така както ме кара да се чувствам тя – не го заменям за нищо по-лесно обяснимо.