0

Кутия за сънища: От обич

Снощи, преди да заспя, за пореден път гледах „Антропоид“. Този филм винаги успява да ми разбърка мислите. Не, не съм сънувала война, но сънувах, че попадам в някаква ситуация, свързана с работа, пари и някакви документи, която беше много сложна, трудна за разплитане, и ми костваше много нерви. Всички знаеха, че съм в такава ситуация, но изглежда никой близък не искаше да прояви разбиране, всички ме обвиняваха и изнервяха още повече. Имах тайна връзка, само за секс. Отново с шефа. Нито работех в същата фирма, като сега, нито беше някой от сегашните ми шефове, нито този от предния ми сън. Даже не съм сигурна как точно изглеждаше, но знаех, че не е много мой тип външно. Шефът ми също знаеше за моето затруднение, но не беше в неговата власт да ми помогне с нещо. Една нощ, по никое време, той започна да ми пише съобщения. Бях бясна, защото не ми беше до секс в тази ситуация, а и по това време той рискуваше да си навлече неприятности с жена му. Пишеше ми да му се обадя. Звъннах, готова да вдигам скандали и изстрелях въпроса „Ти от какъв зор се обаждаш?“. А той съвсем спокойно каза „От обич.“. И сякаш за една секунда всичко стана много спокойно и оптимистично. Добре знаехме и двамата, че не става въпрос за романтична обич, а за загриженост към мен, като към човек. И беше нещо, което не очаквах от него. И в този момент алармата звънна.

За втори ден сънувам, че мъж, който не харесвам външно, ми носи положителни емоции. Вселената явно се опитва да ми каже нещо, но не съм сигурна какво.

0

Кутия за сънища: Възродено приятелство

Беше зима, студено. Отивах на гости на моя приятелка. В съня ми все още имах само едно дете, тя също, а и тя вече има две деца. Но усещането не беше като за минало, сякаш беше нещо, в някакво неясно бъдеще. Къщата беше различна, не тази, в която приятелката ми живееше преди. Всъщност ние вече почти шест години не сме приятелки, заради нейни действия, които пряко нараниха мой близък човек. И от които бях безкрайно разочарована. Не само, заради безкрайния егоизъм, с който тя подходи. А защото заради действията й, приятелството ни трябваше да приключи. Не мисля, че тя го искаше, нито пък аз. Но в тази ситуация нямаше как да продължи. Не желая да бъда отново приятелка с нея, това няма как да стане. Но ми се иска да усещам някой близък по този начин, както беше тя. Винаги съм имала чувството, че вътрешния й свят много прилича на моя. Може и да съм грешала. Но определено ми липсва човек като нея около мен, защото, трябва да й се признае, тя не беше човек, който можеш да подминеш, без да забележиш. Съня ми сякаш ми каза, че колкото и да ми се иска някой като нея в бъдещето, то това ще е усещане, което остава в миналото. Не разчитам да срещна втора такава, с която толкова да се сближим.

За край на съня успях да сънувам, че шефът ми ме сваля. Не бях обвързана, работех в същата фирма като сега, но шега ми беше друг. Изглеждаше като Лъчо от Скандау, който, честно казано, въобще не е мой тип външно, по-скоро някой като Тото бих харесала. Беше свалка с желание просто за секс, не нещо повече, като дори и секса не можа да се случи, защото и двамата имахме много работа. Но ми подейства доста възбуждащо и сега определено ще гледам на Лъчо от Скандау по друг начин. 🙂

0

Кутия за сънища: Прегърни ме

Сънувах някакво странно събиране. Не беше точно парти, но не знам какво беше, насред една класна стая. С мои познати от всички периоди на живота ми. Включително сегашния ми мъж беше там, но беше някъде в дъното, зад гърба ми. Слушах разговори, но внезапно реших, че трябва да тръгвам. Станах, но съвсем наблизо, прав, пред мен, беше един от онези вълшебни Водолеи от моето минало, които са причина за татуировката ми. Този, заради който дори започнах работа в едно заведение навремето. Той ми се засмя, и аз на него, уж съвсем учтиво. Но когато понечих да мина, не можах. Сякаш нещо ме дърпаше към него, към тялото му, към прегръдката му. Той сякаш усещаше същото. Прегърнах го, притискахме се един към друг, исках да го целуна, знаех, че той мен също. Виеше ми се свят от близостта му, сякаш ми беше физически невъзможно да се откъсна от него… Но трябваше да се опомня и му казах тихо, че трябва да тръгвам. Той се съгласи, но знаех, че и той не иска да ме пусне. Беше магия… Чудя се дали да му разкажа какво съм сънувала…

0

Кутия за сънища: Честит рожден ден, Рагнар!

Сънувах, че се срещам със стари приятели. Не аз сама, бях някъде на гости, с мъжа ми и децата ми. Някой имаше рожден ден. Говорих с един от приятелите ми, който изгледаше точно като Димо Алексиев, но, разбира се, не беше той. Говорихме си аз, той и мъжа ми, смеехме се, забавлявахме се. После се оказа, че нямаме време да останем на рождения ден и аз се качих на втория етаж, за да дам подаръка на рожденика. Качих се и сърцето ми се разтуптя като го видях. Той изглеждаше като Травис Фимел, но също не беше той, разбира се. Усмихнах му се, той също на мен. Беше някой, с който имахме предишна история, който имаше място в сърцето ми. Някой, който познавах много добре, знаех, че и той ме познава и гледайки го усещах чувство на топлина, на закрила, усещах, че е взаимно и знаех, че и той се радва да ме види. Целунах го по бузата, казах „Честит рожден ден, Рагнар!“, той също ме целуна и си тръгнах.

Събудих се. Разбира се, не познавам никой на име Рагнар и никой, който да прилича на Травис Фимел. Ясно ми беше, че ума ми просто ми представя в съня по друг начин някой, към който имам подобни усещания в реалния живот. И докато се чудех кой точно е имало предвид подсъзнанието ми, го видях на улицата. Точно така засмян, чаровен, заинтересован и благоразположен към мен като онзи Травис/Рагнар от съня ми. Познавам го от има-няма 19 години и навремето три години се гонихме един друг. За кратко, преди три години и половина, си припомнихме в някакви неуточнени отношения благоразположеността си един към друг. Така и не съм сигурна той дали ме е обичал някога. Аз го обичах. Беше първият, който обичах истински. Един спрямо друг отдавна нямаме очаквания и желания, но дано топлината, която аз усещам като го видя на улицата, да грее и него, когато види мен.

0

Кутия за сънища: Християнски лагер

Сънят много се разми от сутринта до сега. Беше от две части, а в първата бях все още на около 20 години и прехвърчаха първите искри между мен и някой, който ми беше забранен. Нямам представа кой беше. Като че ли и в съня нямах. Но, както и когато бях на 20, това, че нещо ми е забранено, не ме спираше. И така попаднахме във втората част, в която излежавах някакво наказание. Беше свързано с този мъж, но не само с него, и с други провинения. Не бях в затвор, а в някакъв християнски лагер. От типа християнски лагери в Щатите, в които се опитват да превъзпитат хомосексуалните да станат хетеросексуални. Не самия сън беше толкова впечатляващ, а усещането. Хем беше страшно, хем някак вдигаше адреналина. В този лагер имаше човек, на който преди бях разчитала(отново не помня кой), а сега беше един от тези, които ме „превъзпитаваха“ и ме подлагаха на различен вид изпитания. Не помня и изпитанията какви бяха, не бяха тип средновековни мъчения, но бяха неща, от които изпитвах страх. Бях поне привидно много смирена, но отново усещането беше това, което ме впечатли. Въпреки, че това усещане беше крайно неподходящо за този сън. Предполагам сюжетът на „Историята на прислужницата“ също ми е повлиял подсъзнателно. Но не беше същото като във сериала, а и усещането… Да те тормози някой, на който си вярвал. Предполагам е някакъв неосъзнат подсъзнателен фетиш.

0

Кутия за сънища: Прегръдка

Прегърна ме. Много истински. Пред други хора. Миех чинии, ти дойде зад мен и ме прегърна. Неясно кога точно беше това във времето, но сякаш беше напред, не минало. Каза ми нещо, на което се смях. Събудих се и забравих какво беше. Отново си уредихме среща, както в предния ми сън, и отново аз се събудих преди да дойде момента за нея в съня ми. Беше… Неописуемо. Като всеки път.

Когато те сънувам, ти сещаш ли се за мен? Поне за секунда? Но дори да не го правиш, тези сънища са ми любими.

0

Кутия за сънища: Среща като за пропуснато довиждане

Така и не успяхме да си кажем „довиждане“ както трябва. Вероятно защото никой от двама ни не можа да преодолее собствените си вътрешни пориви към нещо. Но това няма значение. Както и да сме се разделили последния път, никога не мога да имам лоши чувства в сърцето си към теб. Но подсъзнанието ми явно реши, че трябва да ми измисли едно несъществуващо „довиждане“. Всъщност и в този сън не се сбогувахме, не се изпратихме. Но се видяхме. Доста неочаквано. В някаква изоставена къща, която мислех, че е празна, а се оказа, че ти си там. И си говорихме. И се смяхме. И всичко, което сме правили, когато сме били заедно. Всъщност не за първи път сънувам това. Но сега е вече един такъв момент, когато знам, че такава среща би била напълно невъзможна за нас, дори да се видим случайно на метър един от друг. Затова подсъзнанието ми го направи възможно в съня. И го направи толкова реалистично, че сума ти време, след като се събудих, се чудих дали уговорката ни за среща в 17:30 е била истинска.

Знам, че  съня е изцяло проект на подсъзнанието ми, но ми се иска, много ми се иска, и ти за малко, тази нощ, да си усетил насън моето присъствие. И да си ми казал „довиждане“. Така, както никога не го правихме на живо. Но вероятно е имало причина и за това. Понеже подсъзнанието ми не ме остави да ти кажа тези думи дори и в съня:

Довиждане.