0

Кутия за сънища: Прегръдка

Прегърна ме. Много истински. Пред други хора. Миех чинии, ти дойде зад мен и ме прегърна. Неясно кога точно беше това във времето, но сякаш беше напред, не минало. Каза ми нещо, на което се смях. Събудих се и забравих какво беше. Отново си уредихме среща, както в предния ми сън, и отново аз се събудих преди да дойде момента за нея в съня ми. Беше… Неописуемо. Като всеки път.

Когато те сънувам, ти сещаш ли се за мен? Поне за секунда? Но дори да не го правиш, тези сънища са ми любими.

Advertisements
0

Кутия за сънища: Среща като за пропуснато довиждане

Така и не успяхме да си кажем „довиждане“ както трябва. Вероятно защото никой от двама ни не можа да преодолее собствените си вътрешни пориви към нещо. Но това няма значение. Както и да сме се разделили последния път, никога не мога да имам лоши чувства в сърцето си към теб. Но подсъзнанието ми явно реши, че трябва да ми измисли едно несъществуващо „довиждане“. Всъщност и в този сън не се сбогувахме, не се изпратихме. Но се видяхме. Доста неочаквано. В някаква изоставена къща, която мислех, че е празна, а се оказа, че ти си там. И си говорихме. И се смяхме. И всичко, което сме правили, когато сме били заедно. Всъщност не за първи път сънувам това. Но сега е вече един такъв момент, когато знам, че такава среща би била напълно невъзможна за нас, дори да се видим случайно на метър един от друг. Затова подсъзнанието ми го направи възможно в съня. И го направи толкова реалистично, че сума ти време, след като се събудих, се чудих дали уговорката ни за среща в 17:30 е била истинска.

Знам, че  съня е изцяло проект на подсъзнанието ми, но ми се иска, много ми се иска, и ти за малко, тази нощ, да си усетил насън моето присъствие. И да си ми казал „довиждане“. Така, както никога не го правихме на живо. Но вероятно е имало причина и за това. Понеже подсъзнанието ми не ме остави да ти кажа тези думи дори и в съня:

Довиждане.

0

Кутия за сънища: Скъп за мен

Сънувах много скъп за мен човек, чието име не мога да спомена. Сънувах, че сме заедно и той казва на други хора за това. Разказваше как сме се запознали. Разсмиваше ме. Сънувах много по-конкретни неща, де, но няма как да ги разказвам. Въобще сънувах неща, които като че ли няма как вече да се случат. Но е много хубаво човек да се събуди с такова усещане и с яркия образ на усмивката му, която не съм виждала скоро, и не е ясно кога ще видя пак.

0

Кутия за сънища: Хотдог на плажа

Понякога за 15 минути дрямка подсъзнанието на човек може да го изненада с такъв сън, че да го хвърли в сериозен размисъл. Сънят ми от тази сутрин не е нито интересен, нито смешен, нито страшен, нито любопитен, но нямам идея откъде накъде се появи в ума ми, затова го споделям. Сънувах, че продавам хотдог на плажа. Не като нашите хотдози в България, при които пробиваме кръгла дупка в питката и мушкаме кремвирша(кренвирша?) вътре, а както американците си разрязват питката на две, слагат кренвирша между двете половини, и добавят лук, и горчица. Продавах ги с още едно момиче, плажа беше някъде в България и много детайлно сънувах как режем питки, печем ги, печем кренвирши и продаваме. И как ни свършиха питките и звъняхме на този, който ни се водеше шеф, спешно да ни снабди с нови. И така. Не знам гладна ли съм била на сън или просто ми се ходи на море. 🙂

0

Кутия за сънища: Края на света в мола

За съжаление, не мога да си спомня съвсем точно този сън. Но ми остави някакво полуположително усещане. Беше някакъв микс от безкрайно пазаруване в мола(нямам идея кой точно мол), някакви групи от певчески риалити формати, които изнасяха концерт там, и някакво много миловидно, симпатично момченце, което беше новия ми най-добър приятел гей 🙂 . И всичко това се случваше по време на края на света, но беше някакъв миролюбив край, в който просто нещата се променяха и не всички измираха. Имаше и някакво пътуване с автобус покрай гробище, но повече не помня. останалото.

0

Кутия за сънища: Адвокатска кантора

Не си спомням откога не съм сънувала сън, който да ми остави толкова силно положително усещане, при все че съм спала не повече от 45 минути. Въпроса е, че тези дни се срещах с мъж, който познавам от преди, но явно срещата този път ми е направила много силно впечатление, щом ме провокира да сънувам това. В съня ми, както и на живо, също се бях виждала веднъж с него, след няколко години, в които не се бяхме виждали и също така срещите нямаше как да са явни. Живеех в Пловдив, по някаква причина ми трябваше адвокат(това с адвоката е заради други истории от тези дни). А въпросния беше син на много известен адвокат в Пловдив, с голяма кантора(това вече си е измишльотина на подсъзнанието ми, иначе не е така). Аз отидох в тази кантора, знаейки, че това е кантората на бащата на този мъж, но бях убедена, че ние няма как да се срещнем там. Говорих с една от адвокатките, оставиха ме в една стая да попълвам сама някакви документи и изведнъж там връхлетя въпросния мъж. Той също си нямаше идея, че съм там, аз се стреснах, че ще се ядоса, че съм отишла. Той се изненада, но много се зарадва 🙂 . Разцелува ме, разпрегръща ме и попита кога ще се виждаме пак, на което аз се учудих, защото не вярвах, че въобще ще се виждаме отново. А той потвърди, че със сигурност ще се видим пак. След което пак ме разцелува, въпреки вероятността някой от служителите в кантората да ни види. И си тръгна, а аз останах ухилена до уши и се събудих веднага след това, също така ухилена. Разбира се, вероятността съня да се пренесе в реалността клони към нула, а и не съм сигурна как точно да определям емоцията си към този човек в момента, доколко не се влияя от съня и дали въобще ми се иска да има такава емоция. Но това не е важното. Такова положително усещане след сън отдавна не ми се беше случвало. Какво по-добро за началото на нова седмица? 🙂

0

Кутия за сънища: Незаслужаващ

Защо сънувам връзка с човек, който не заслужава да имат такава с мен? Дори не съм убедена, че някога съм била влюбена в този мъж, въпреки че през годините не веднъж сме имали пресечни точки. Сънят  беше толкова реалистичен, че сега цял ден мисля за него. А той не заслужава и за секунда, защото се държи идиотски и неадекватно за годините си. И заслужава, ако го видя на улицата, да го подмина. А аз вече цял ден си мисля за съня ми, за връзката, която имахме в него, и за начина по който се чувствах с него насън. Категорично няма да направя крачка към него, веднъж наскоро направих и беше грешка. Но защо му е на подсъзнанието да ми праща такива натрапчиви сънища, с хора, с които нито искам, нито има шанс да се занимавам?