Кутия за сънища: Среща като за пропуснато довиждане

Така и не успяхме да си кажем „довиждане“ както трябва. Вероятно защото никой от двама ни не можа да преодолее собствените си вътрешни пориви към нещо. Но това няма значение. Както и да сме се разделили последния път, никога не мога да имам лоши чувства в сърцето си към теб. Но подсъзнанието ми явно реши, че трябва да ми измисли едно несъществуващо „довиждане“. Всъщност и в този сън не се сбогувахме, не се изпратихме. Но се видяхме. Доста неочаквано. В някаква изоставена къща, която мислех, че е празна, а се оказа, че ти си там. И си говорихме. И се смяхме. И всичко, което сме правили, когато сме били заедно. Всъщност не за първи път сънувам това. Но сега е вече един такъв момент, когато знам, че такава среща би била напълно невъзможна за нас, дори да се видим случайно на метър един от друг. Затова подсъзнанието ми го направи възможно в съня. И го направи толкова реалистично, че сума ти време, след като се събудих, се чудих дали уговорката ни за среща в 17:30 е била истинска.

Знам, че  съня е изцяло проект на подсъзнанието ми, но ми се иска, много ми се иска, и ти за малко, тази нощ, да си усетил насън моето присъствие. И да си ми казал „довиждане“. Така, както никога не го правихме на живо. Но вероятно е имало причина и за това. Понеже подсъзнанието ми не ме остави да ти кажа тези думи дори и в съня:

Довиждане.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s