Кутия за спомени: Моят любим норвежец

Бях на работа. Докато живеех в Испания, на едно от местата с най-силна концентрация на туристи и хотели, съм се срещнала с безброй хора, които по някакъв начин са ми направили впечатление, но съм забравила, защото никога повече не съм ги видяла. Не с всеки можеш да размениш контакт. С него бях, но не вярвах това да се преверне в някаква продължителна кореспонденция. И не мислих за него, мислих го за поредния проблясък – приятен разговор, просветнали искрици и толкова. Когато Петер влезе, с онази безкрайно чаровна усмивка и онези безкрайно красиви синьо-сиви очи, мислих, че сърцето ми ще гръмне. Не че от един разговор бях успяла да се влюбя в него, или нещо такова, но тръпка имаше определено, а изненадата да го видя пак беше огромна. И не беше случайно, беше дошъл специално да търси мен.
Видя ми се толкова красив, когато влезе… А той се усмихна още повече, когато ме видя. Беше ми като момент от филм, липсваше ми само драматична музика за фон 🙂 . Всъщност имаше някаква музика. Но не я помня. Когато мисля, за онзи момент, помня само колко невъзможно красив ми се видя той, и че за няколко секунди, когато влезе през вратата, е един от малкото мигове в живота ми, когато щастието ми е скочило внезапно и на безобразно високо ниво.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s